Забравените деца на ИДИЛ: Без бъдеще и перспектива

Лицето й e бледо за иракчанка, кръгло и обрамчено от къдрава черна коса. Веждите й са гъсти и разрошени - няма много салони за красота в лагера ал-Хоул в Сирия, но те добавят допълнителен характер към погледа, който лесно можем да си представим като засмян, поне докато още беше жива.

Входната рана в дясната й буза от изстрела с пистолет, който я убива, е чиста, кръгла и посивяла по краищата, когато Ислям Хайтам е намерена мъртъва в канавка край лагера. Тя е на 17 години, 74-то лице и трето дете, убито тази година в ал-Хоул, гигантския лагер за семейства на бойците от "Ислямска държава" в североизточна Сирия.

Никой не знае защо Ислям е убита, поне не и сред лагерните власти. 20 000 жени, облечени в черно, които окупират иракската и сирийската част, може и да имат представа. Те кимват съзнателно, когато ги питат за момичето, чували са за убийството й, но бързат и отказват да говорят за това.

Асаишите, кюрдските сили за сигурност, които патрулират в лагера, не се справят по-добре с разпита на обитателите, които живеят в палатките, съседни на тази на Ислям. Независимо дали става въпрос за избор или страх, кодът на омерта е силен сред жените на ал-Хоул.

Почти сигурно е, че момичето е наказано за "престъпление" според преценката на вътрешните полицейски сили на "Ислямска държава", "Хисбаа", която все още действа в ал-Хоул, извън полезрението на властите.

Изглежда твърде млада, за да я смятат за шпионин, което би било нормалното обяснение. Може би става дума за някаква младежка "небрежност", може би тя не е уважавала грешния човек. "Не знаем защо", казва Мохамед Башир, администратор на лагера пред The Times. "Може би са я убили, защото са искали да я убият."

Ал-Хоул е съвременен феномен, забравено от Бога място, което никой не може да забрави, празнина в съзнанието и съвестта на света. Неговите обитатели нито са пренебрегвани, нито някой се грижи за тях, нито са осъждани, нито им помагат - просто колективно са поставени извън съчувствието и изкуплението.

Когато се разкрива възрастта на Ислям, новината идва като шок. Тя е била на 13 или 14 години, когато пристига в ал-Хоул и вероятно е била на десет или дори по-млада, когато родителите й са започнали пътуването, което я е довело до Сирия.

Или може би не е имало "пътуване" като такова. Жителите на ал-Хоул включват семейства, избягали от боевете и бомбардировките на войната на коалицията срещу ИДИЛ в Западен Ирак, само за да останат блокирани зад линията на ИДИЛ, тъй като последните й войски над границата бяха заобиколени от Сирийските демократични сили.

SDF бяха съюзници, ръководени от кюрдите на Запада в Източна Сирия и сега администрират нейната територия, включително лагерите.

Подробностите за живота на Ислям са толкова неясни, колкото и тези около смъртта й. Никой не претендира за тялото й. Никоя майка не я е оплаквала, никой не е записан като неин родител в лагера или някъде другаде.

Дали обаче това означава, че е била сирак, не може да се каже със сигурност. Иракските и сирийските семейства бяха разпръснати по планини и пустини от десетгодишната война.

Сираче или обичана дъщеря, отговорна или невинна, джихадистка, престъпница или ученичка, тя е едно изгубено дете. Никой, освен служителите на лагера, не присъства на нейното погребение в общинското гробище на ал-Хоул извън града - една пуста купчина надгробни плочи и прясно изкопани купчини пясък на миля от лагера. Дори и местните вестници, споменаващи за смъртта й, не са я назовали по име.

Ислям не е най-младата от 74-те души, починали тази година в ал-Хоул, тъй като беззаконието се разпространява неконтролируемо в лагера. 15-годишно момче беше убито на 23 март, а 16-годишно - две седмици преди това. И двамата бяха застреляни. Асаишите са провеждали набези, търсейки оръжия, но въпреки това те са контрабандни. Шестдесет и две деца са починали по други причини.

Хората се изнасят контрабандно. Последното често срещано престъпление, казват от Асаишите, е изнудването, тъй като жените с външни контакти се стремят да съберат 10 000-15 000 долара, които са им нужни, за да си купят пътя към свободата. Парите пристигат през търговския обект на лагера - полуформалната мрежа за парични преводи, която работи в целия Близкия изток и извън него.

Властите ограничават трансферите до 300 долара, но това само увеличава броя на хората, от които трябва да се търсят пари, често със заплахи.

Ум Ахмед, 35-годишна жена в лагера, каза, че е една такава жертва. Пазарувала с 11-годишния си син Ахмед. Съпругът й е в затвора. Ахмед е едно от щастливите деца, които могат да ходят на училище в лагера.

Има 58 000 обитатели на ал-Хоул, от които около 60 % - 35 000, са под 18 години. От тях само около един на всеки пет посещават уроци редовно, казва Башир. Останалите се скитат около палатките си или, когато остареят, създават проблеми. В края на краищата има много малко значение за тяхното съществуване тук или в бъдеще.

"Момчетата, които бяха на 11, когато дойдоха тук, сега са на 13 или 14", казва Башир. При липса на формално образование джихадистката индоктринация изглежда най-вероятният начин да запълни празните им умове. "След още две-три години те ще станат достатъчно големи, за да носят оръжия. Какво ще правим тогава?"
 
Някои семейства, общо 2500 души, бяха преместени този месец от ал-Хоул във втория лагер на североизточната част на Сирия в ал-Родж, който е дом на Шамима Бегум - булката на ИДИЛ, която също беше само дете, когато пристига в Сирия, но се озова в капан за  цял живот. Сирийците нямат намерение да освободят бившата ученичка от Източен Лондон, а британското правителство няма да й позволи да се върне у дома, дори и да лежи в затвора.

Тя е една от около две дузини жени с предимно западен произход в много по-малкия лагер ал-Родж, които са изхвърлили забрадките си в знак на отхвърлянето на идеологията на ИДИЛ. Казват, че решението им носи нарастващо ниво на заплаха за тях и децата им.

"Хвърлят камъни по мен, а децата им тормозят моите", казва една от приятелките на Бегум, която е давала интервюта преди, но сега иска името й да не се използва. Верните на джихадистите в лагера четат новините на контрабандни смартфони и заплашват с отмъщение. Самата Бегум също запазва мълчание. Тя говори дълго този месец пред ITV и BBC, но липсата на достъп до външния свят означава, че тя никога не може да каже какъв ще бъде резултатът за нея. Вече няма какво повече да каже.

Но всички жени са съгласни, че ал-Родж, считан някога за по-безопасна, по-добре контролирана среда от ал-Хоул, става все по-опасен. Хората, пристигнали неотдавна, според властите на лагера, са от най-закоравелите чужди, не сирийски или иракски, джихадистки семейства. Те се държат отделно, но жените заявиха, че вярват, че в крайна сметка ще бъдат интегрирани, което ще влоши заплахата за самите тях.

По ирония на съдбата бягството от ал-Родж се оказва почти невъзможно, но се казва, че някои от най-известните жители на ал-Хоул, включително високопоставени жени в ИДИЛ, са си проправили път към Идлиб, бунтовническото укрепление на северозапад Сирия.

За децата, които са оставили след себе си, бъдещето се проточва безкрайно. "Тук съм от четири години", казва 29-годишната Хафида, холандка, която твърди, че е била подведена да се присъедини към съпруга си в Сирия, а след това е държана там против волята си. "Изглежда като цял живот."

Тя има три деца, най-малкото, родено след като пристига в лагера. То седи спокойно и слуша западна музика, считана за харам (забранена) в останалата част от лагера. С нея е Кимбърли Полман, канадско-американска гражданка.

Те също изглежда нямат видимо решение по делата си. Децата на западните жени, в някои случаи светлокоси, играят в прахта.

"Спасете децата" казват те. 1163 млади хора са репатрирани от двата лагера от 2017 г. Но страните, подготвени за това, са приключили работата си. Цифрата за тази година се увеличава до 14. Великобритания е взела общо четири от общо 60 с претенция за гражданство.

"Не мисля, че някой знае какво се случва, когато оставим тези деца тук", казва Полман, която преди това е работила като медицинска сестра. "Не мисля, че някой все още знае какво правим тук."